Не си отивай
Отмина време,
като сянка.
Изниза се порой от думи,
но нищо мен не ми остана
дори последно
сбогом не получих.
Сега е късно
много късно,
не виждам пламък да мъждука
дори прозорчето не свети
остана само пепел
да ми напомня.
След много време
изминало,изтекло
тъй както искаш наречи го.
След толкова копнежи
полудели,
сега се спирам
изчаквам
дъх да си поема
и тихичко прошепвам
НЕ СИ ОТИВАЙ.
Почакай миг,
секунда даже
не часове и дни,
последен поглед
да ти каже
НЕ СИ ОТИВАЙ
остани.
като сянка.
Изниза се порой от думи,
но нищо мен не ми остана
дори последно
сбогом не получих.
Сега е късно
много късно,
не виждам пламък да мъждука
дори прозорчето не свети
остана само пепел
да ми напомня.
След много време
изминало,изтекло
тъй както искаш наречи го.
След толкова копнежи
полудели,
сега се спирам
изчаквам
дъх да си поема
и тихичко прошепвам
НЕ СИ ОТИВАЙ.
Почакай миг,
секунда даже
не часове и дни,
последен поглед
да ти каже
НЕ СИ ОТИВАЙ
остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
