14 нояб. 2005 г., 16:41

Не си отивай

Поэзия

940 0 1

Отмина време,
като сянка.
Изниза се порой от думи,
но нищо мен не ми остана
дори последно
сбогом не получих.
Сега е късно
много късно,
не виждам пламък да мъждука
дори прозорчето не свети
остана само пепел
да ми напомня.
След много време
изминало,изтекло
тъй както искаш наречи го.
След толкова копнежи
полудели,
сега се спирам
изчаквам
дъх да си поема
и тихичко прошепвам
НЕ СИ ОТИВАЙ.
Почакай миг,
секунда даже
не часове и дни,
последен поглед
да ти каже
НЕ СИ ОТИВАЙ
остани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0