Не си отивай! Спри!
Не виждаш ли, че много ме боли?!

Как можеш така да постъпваш

с мен... как не ти е жал...

а знаеш, че си ме предал?!

И въпреки това дума не казваш...

просто тръгваш,

тръгваш по своя път...

а може би при друга?!

Но знаеш ли?! Върви!

Върви, но не наранявай и нея ти!

Направи я щастлива, обичана -

така, както аз никога не се почувствах...

Върви! Назад не се обръщай

и при мин никога вече

не се завръщай, за да

не ме заболи отново,

за да не се появи чувство ново!...