Apr 29, 2006, 3:30 PM

Не си отивай! Спри!

  Poetry
1.2K 0 1

Не си отивай! Спри!
Не виждаш ли, че много ме боли?!

Как можеш така да постъпваш

с мен... как не ти е жал...

а знаеш, че си ме предал?!

И въпреки това дума не казваш...

просто тръгваш,

тръгваш по своя път...

а може би при друга?!

Но знаеш ли?! Върви!

Върви, но не наранявай и нея ти!

Направи я щастлива, обичана -

така, както аз никога не се почувствах...

Върви! Назад не се обръщай

и при мин никога вече

не се завръщай, за да

не ме заболи отново,

за да не се появи чувство ново!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДаяНчеТооо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...