Не си отивам
Музика>>>
Пристъпвах нестинарски по жарта.
От огъня краката загрубяваха.
Като ревнива, влюбена жена,
ръцете от прегръдки отмаляваха.
Ти светеше по-ярко от Луна
(и слънцето пред тебе се снишаваше).
Преглъщах всяка падаща звезда,
която на челото ми поставяше.
Не ме усещаше. От толкоз топлина
молитвите превръщаше в раздаденост.
В смиреност мисълта ми залиня.
Изграждах си стена от неизказаност.
Душата си пред тебе разсъбличах,
а болката остана в премълчаното.
Не си отивам. Вече коленичих.
Дано не се загубя в разпиляното!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
