26.04.2014 г., 21:27

Не си отивам...

541 0 5

Колко пъти си сълзях в
               река,
тайно можех да пречистя
             всичко,
после исках да умра
               така,
за да видиш, че докрай
            обичам.


Колко пъти те градих в
               душа,
към небето във съня
            политах,
сетне истински в греха
              рушах,
пък за твойте чувства не
            запитах.


Днес се моля да родиш
               деца,
 със друг да си досущ
            щастлива,
   аз ще блесна като
         лъч - звезда
 и ще знаеш че не си
             отивам!
       
        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...