Колко пъти си сълзях в
река,
тайно можех да пречистя
всичко,
после исках да умра
така,
за да видиш, че докрай
обичам.
Колко пъти те градих в
душа,
към небето във съня
политах,
сетне истински в греха
рушах,
пък за твойте чувства не
запитах.
Днес се моля да родиш
деца,
със друг да си досущ
щастлива,
аз ще блесна като
лъч - звезда
и ще знаеш че не си
отивам!