5.10.2007 г., 23:52

Не си сама!

757 0 13

Сълзите по лицето ти се стичат,
приятелко, как, кажи ми, да ги спра.
За жалост, ти любим човек загуби,
но  знаеш, че е тъжна таз съдба.


От думи, зная, няма смисъл.
Опора ще ти бъда аз.
В трудните моменти - на мен разчитай.
Ще съм съпричастна с тебе аз.

Римата малко ми се губи,
но настръхнала съм в този час.
Просто знай, че не си сама
в трудните мигове от твоята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...