5.03.2016 г., 19:51

Не си виновен

592 2 6

Не си виновен ти. Не си виновен,
че моите мечти са без предели,
че неуморно гоня ветрове
и полетите ми са устремни, и смели.

 

Не си виновен ти. Не си виновен,
че вярвам в невъзможното, рискувам,
че се раздавам без остатък и дерзая,
че чувствам, че обичам, че сънувам.

 

Не си виновен ти. Не си виновен
за бурите, за облачното време,
когато във душата ми вали
и светлината мракът иска да превземе.

 

Не си виновен ти. Не си виновен
за падането, болката, сълзите...
Сама избрах да гоня ветрове,
да вярвам, че възможни са мечтите.

 

И още вярвам... Ставам на крака
и взорът ми нагоре е отправен.
Не си виновен ти. Не си виновен,
че моят дух за полети е жаден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатляващо и попиващо в съзнанието. Силно е.
  • Благодаря Ви, Кремена, Любомир, Румяна.
    Людмил, великолепен анализ. Доста точен. Адмирации
  • При тази игра на невиновност вариантите са два - раздяла или мирно, съвместно съществуване. Основният играч, любовта, никога няма да влезе на терена.
    Преди оплождане пчелната майка се вдига високо, високо... и там очаква да я достигне най-кадърния търтей. Тук имаме полет на Лирическата, но липса на мерак или възможности у търтея. Има ли виновност? - Да, ако единия е повдигнал високо летвата на своите очаквания, без да отчете реалните способности на другия. Другия ли? - Доколкото разбирам, май изобщо не се е потрудил да отговори на онова, което по принцип се очаква от него.
  • Хубаво!
  • Ще те навестявам често и за това си виновна единствено ти...Успехи!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...