Не си виновен ти. Не си виновен,
че моите мечти са без предели,
че неуморно гоня ветрове
и полетите ми са устремни, и смели.
Не си виновен ти. Не си виновен,
че вярвам в невъзможното, рискувам,
че се раздавам без остатък и дерзая,
че чувствам, че обичам, че сънувам.
Не си виновен ти. Не си виновен
за бурите, за облачното време,
когато във душата ми вали
и светлината мракът иска да превземе.
Не си виновен ти. Не си виновен
за падането, болката, сълзите...
Сама избрах да гоня ветрове,
да вярвам, че възможни са мечтите.
И още вярвам... Ставам на крака
и взорът ми нагоре е отправен.
Не си виновен ти. Не си виновен,
че моят дух за полети е жаден.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados