5 mar 2016, 19:51

Не си виновен 

  Poesía
429 2 6

Не си виновен ти. Не си виновен,
че моите мечти са без предели,
че неуморно гоня ветрове
и полетите ми са устремни, и смели.

 

Не си виновен ти. Не си виновен,
че вярвам в невъзможното, рискувам,
че се раздавам без остатък и дерзая,
че чувствам, че обичам, че сънувам.

 

Не си виновен ти. Не си виновен
за бурите, за облачното време,
когато във душата ми вали
и светлината мракът иска да превземе.

 

Не си виновен ти. Не си виновен
за падането, болката, сълзите...
Сама избрах да гоня ветрове,
да вярвам, че възможни са мечтите.

 

И още вярвам... Ставам на крака
и взорът ми нагоре е отправен.
Не си виновен ти. Не си виновен,
че моят дух за полети е жаден.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Впечатляващо и попиващо в съзнанието. Силно е.
  • Благодаря Ви, Кремена, Любомир, Румяна.
    Людмил, великолепен анализ. Доста точен. Адмирации
  • При тази игра на невиновност вариантите са два - раздяла или мирно, съвместно съществуване. Основният играч, любовта, никога няма да влезе на терена.
    Преди оплождане пчелната майка се вдига високо, високо... и там очаква да я достигне най-кадърния търтей. Тук имаме полет на Лирическата, но липса на мерак или възможности у търтея. Има ли виновност? - Да, ако единия е повдигнал високо летвата на своите очаквания, без да отчете реалните способности на другия. Другия ли? - Доколкото разбирам, май изобщо не се е потрудил да отговори на онова, което по принцип се очаква от него.
  • Хубаво!
  • Ще те навестявам често и за това си виновна единствено ти...Успехи!
  • Много ми хареса!В синхрон с мислите ми.Отнасям си го с мен Поздрав!
Propuestas
: ??:??