Не влизай в кроткия ми сън. Недей!

Не виждаш ли? Дълбоко съм заспала.

Не ме смущавай. Чуваш ли? Не смей!

От теб душата болка е втъкала.

Покоя ми не нарушавай с режещ глас.

Не ме завръщай към ръждясал спомен.

След този спомен аз вървя напред.

Страхливо...  Пътят е отровен.

Не ми посягай с грапави ръце.

От тях боли и тялото изстива.

В мен всичко става на кълбо.

Докосването твое ме убива.

Не влизай в моя сън. Недей!

Във него чувствам се щастлива.

Там срещам се с предишната във мен

и повече от всякога съм жива!