Едно ясно, синьо небе
и красиво, обширно поле.
Между тези две неща...
Аз вървя...
Хиляди картини минават през главата ми.
Мънички иглички пронизват сърцето ми.
Това ли наричат любовта?
Продължавам да вървя...
Сбогувах се с души безброй.
Мъртъвците падат кат порой.
Зад всеки ъгъл чака ни смъртта.
Въпреки всичко, аз вървя...
Приятелите идват и си отиват.
Враговете се трупат и се събират.
Страшен е и странен е навън света...
По него аз вървя...
Под ясното синьо небе
и красивото обширно поле
се роди едно дете.
Лъч светлина за не едно сърце... а две.
... очите ми - затварят се
и не виждам вече светлина.
Въпреки цялата болка и тъга,
аз щастлив ще си умра.
Зад себе си оставям милите ми деца.
Зад себе си оставям звезди и чудеса.
Любов, тъга, щастие, самота...
Свърши се вече... спирам... да вървя...
© Димитър Ангелов Всички права запазени