Не Светец, А Сатана
Нейде там, под черната дреха,
скрил е суетата.
Поел задачата нелека,
да успокоява на човек душата.
Но лъжовен е тоз миловиден образ,
и на Бог не е служител, а на сатаната.
Плува си кротко във блатата,
затънал в грях, до гуша в ла*ната.
И тоз кръст преметнал на врата,
по-добре да си го забие във ****.
Няма смисъл да опява с молитва,
щом доброто от съзнанието липсва.
Уж служител си на Бога,
но как така уви... не мога,
да повярвам в тез лъжи,
по-добре на друг ги говори.
Нека нещо тайничко да кажа,
дзурлата ти скверна как желая да размажа.
Пред народа трябва да бъдеш поруган,
във вериги тежки окован.
Към залез със лъжите си клониш,
хората не са ти крави, за да ги доиш.
И дори, на онези, на които липсва вяра,
няма веч да се нуждаят от твоята поквара.
© Екатерина Всички права запазени