... не свърши ли платното...

. не свърши ли платното, Господи?
По краищата му - ширити...
А Пролетта е недокосната...

Пролетта свири...
Душата ми плаче... Топи се...
Луна, срещу тебе ли да завия?
Слънце ли блесна... Та скри се.

Още ми парат нозете...
По гласа ти да скитам...
Шарена черга. И цвете.
Тичинки ненаситност.

Зрънце ли беше... Та расна...
Цяла съм... До безкрайност...
В тишината ти гаснех.
Обичи. От потайности.

И ме разплитай... Разплитай...
Със дихание само...
Аз ситня без да питам.
И горя като слама...