17.07.2007 г., 23:59

НЕ СЪБУЖДАЙ

892 0 11


Не събуждай утрото, когато няма надежда,
когато бавно угасват всички мечти.
Постой в съня ми, така красиво изглеждаш,
а в очите ти сякаш танцуват звезди.

Покажи ми красивите ласки на лятото,
ароматът на свежест, на морски вълни!
Върни ме там, където е моето "Някога",
когато на тебе кръщавах своите дни.

Не събуждай утрото, когато няма надежда,
когато бавно угасват всички мечти.
Подари ми миг единствен, копнежност.
Не ме събуждай! Моля те! Спри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...