Jul 17, 2007, 11:59 PM

НЕ СЪБУЖДАЙ

  Poetry
894 0 11


Не събуждай утрото, когато няма надежда,
когато бавно угасват всички мечти.
Постой в съня ми, така красиво изглеждаш,
а в очите ти сякаш танцуват звезди.

Покажи ми красивите ласки на лятото,
ароматът на свежест, на морски вълни!
Върни ме там, където е моето "Някога",
когато на тебе кръщавах своите дни.

Не събуждай утрото, когато няма надежда,
когато бавно угасват всички мечти.
Подари ми миг единствен, копнежност.
Не ме събуждай! Моля те! Спри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...