Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
30.04.2009 г., 10:16 ч.

Не съм... 

  Поезия
2365 0 49

Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.



Не съм искрата, топлото в камината,
ни огънят, за който да се сетиш.
Докосваш ме, тъй както и картината,
която мимоходом ще наместиш.



Не съм ти никак празнична. Украсата
е толкова зловеща, щом се мръкне.
Избрали сме си твърде кръгла масата -
все има място някой да се вмъкне.



Не съм ти близка. Не е както някога,
каквото ми е вътре, да ти кажа...
Ти пак ще ме отложиш, като работа,
а аз ще си представя, че съм важна.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мълча...
  • Това е едно от нещата, които ще запомня - с невероятния ти усет и талант да превърнеш миг от ежедневието в неповторима поезия!
  • ...!!! (многоточието е съпричастие с емоцията, а удивителните...абе, защо ли давам тъпи обяснения
  • Мъдро и красиво, и тъжно... като че ли...!
  • Хиляди благодарности на всички!
  • Как си го казала само...
    Поздрави,Ели!
  • Вълнуваш и разплакваш...Страхотен стих!!!
  • Вече няколко пъти те чета и ...не мога да намеря думи да те коментирам!...Силно пишеш и това е, бъркаш ми в душичката,да знаеш!....не само с този стих....поантата ....боли от нея!!
  • Важна си, Елишка!!! Важна си!!! Поздрави
  • Не си...Защото знаеш си цената,
    която струваш и която искаш...
    И както и да тръгнат времената-
    красиво и под скъсан чул се вижда...

    Аплодисменти, мъниче.Страхотна си!
  • Върнах се,за да го прочета отново.
    Харесва ми, че си съумяла да въздействаш толкова силно на читателите.
    Стихът е не само технически перфектно написан, но и зареден.
    А мен зареди с желание да го препрочитам!
  • Ели, размисли ме и ме развълнува много. Стихотворението някак бръкна в душата ми много дълбоко. Поздравявам те!
  • Много съм признателна и благодарна на всички! Бъдете здрави!

    п.п. Тома, понякога съм агресивна, леко садистична... та си рекох: "Що да не от отскубна едно перо?"
  • Препрочетох го и те поздравявам, Ели!!
  • уау! страхотно!
  • Много горчивина, Ели !!

    Не съм ти близка. Не е както някога,
    каквото ми е вътре, да ти кажа
  • Важна си, ей, важна си и то много!
    Прегръщам те!
  • великолепно...Елишка.

    но се чудя...на кой му даде сърце да постави на
    на този стих лоша оценка...и не за първи път...
  • Само той изпуска...
  • Еличка,
    Не моа да повярвам, че тва нещо е излезнало изпод ТВОЕТО перо... да не си го откъснала от гъзъ на патката?
  • Целувам ти ръка! И ти благодаря! Има за какво.
  • !!!
  • Отдавна не се бях спирала тук, и ми е хубаво.. Мноого.
  • Пак благодаря на групата в полето за коментари!

    п.п. Джейни, ще чакам отговора ти в рими
  • Много добре си го казала, Ели! Стихотворението е дълбоко емоционално и докосва!
    Благодаря!
  • Ще повторя много от коментарите тук, а то е ,че така написан финалът е побрал всичкото онова отекване на болезненост във времето!
    Като цяло е брилянтно!!!
  • Заслужени са оценките, защото стихът е прекресен.
    Силен и въздействащ!
    Прегръщам те!
  • Скъпа, ти нали знаеш,че правиш всеки около теб щастлив!
    Поздрави и прегръдка!
  • Много важиш, громкая такая
  • Ели, наградата си, която трябва да се удостоява от президента ... с още по-голяма награда Не уточних от кой президент, но може и от президента на фирмата !
  • Хубав стих, Ели!
    Лично на мен най-силно ми подейства финалът:

    Не съм ти близка. Не е както някога,
    каквото ми е вътре, да ти кажа...
    Ти пак ще ме отложиш, като работа,
    а аз ще си представя, че съм важна.

    Поздравления!
  • Не съм ти близка. Не е както някога,
    каквото ми е вътре, да ти кажа...
    Ти пак ще ме отложиш, като работа,
    а аз ще си представя, че съм важна.
    * * *
    Цялото стихотворение е изтъкано от емоции, но финалът ти... пристяга с примка...!
    "Не знаем отнапред
    в какво ще се изметне любовта...
    ...В едно-единствено недей
    да се обръщаш – в равнодушие.
    Защото няма да си ти любов" - <i>Блага Димитрова, "От-до"</i>
  • Честно казано, понякога ми е неудобно от толкова много хора под мои стихове, защото се чувствам незаслужено оценена!

    Много, много благодаря на всички ви!
  • !!! Браво,Ели,много,много ми хареса!
  • Уау! Много ми хареса стихотворението ти. Интересен финал има
  • Не мога да те сбъркам...
    Евалла ти на перото!
  • Ти ако не си Елишке, кой ще е!?
    Стихът ти е класа!!! между другото с години не съм поставяла оценки, но сега с удоволствие ще го направя.
    /провокира ме да ти напишастих отговор, но с провокациите до тук.../
  • Знаеш ли,важна си и то много!Както винаги си право в десетката!Жалко,че максималната оценка тук е само 6.
  • Просто го харесах.
  • Много хубаво!
  • Смазващо реалистично...няма какво да кажа, мисля си че понякога омразата е по-поносима от безразличието, тя поне е някакво чувство.6 за стиха!
  • Браво, Ели, невероятно много ми хареса, поздравявам те!
  • Ели, не зная какво да кажа!
    Поклон!
    Дано да е само лиричеката!
  • Финала е съкрушителен!!!
    Ели-и-и-и*!
  • шшшт съм...
  • !!!
    Еличка,изключителна си!Няма друга поезия като твоята!
    Благодарна съм,че мога да те чета!
  • Невероятно ми хареса,Ели!!!!!!!!!
  • Страхотно е!Поздрави, Ели!
  • Жестока си! Страхотно стихо!!! Зем.
Предложения
: ??:??