Не съм...
Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината,
ни огънят, за който да се сетиш.
Докосваш ме, тъй както и картината,
която мимоходом ще наместиш.
Не съм ти никак празнична. Украсата
е толкова зловеща, щом се мръкне.
Избрали сме си твърде кръгла масата -
все има място някой да се вмъкне.
Не съм ти близка. Не е както някога,
каквото ми е вътре, да ти кажа...
Ти пак ще ме отложиш, като работа,
а аз ще си представя, че съм важна.
© Елица Стоянова All rights reserved.
