limeruna (Йоана)
565 3355
15.11.2015 г., 3:54 ч.

Не съм жена! 

  Поезия
561 0 9

Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца

Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред.
Само ще скрибуцам в листа. Дългото прощаване.

Започна се във слънчев ден. О, да, видях проблем.
И сгазиха ме трийсет влака! То да бе един.
И глад по глад, усетих, че си влюбен също в мен.
Или в илюзия?... Ах, все едно. Но ти не си. Обичам те.

Видя в мен птичка. „Я да я погледам“, каза си.
Свирукам както мога и милея по просторите.
Ти пълен си със тях, ехтят - „нестройна песен си... “
Смутена съм, естествено. Да посменим за малко ролите?

В модела на жена напъха я реалността.
В модел на мъж изваяха го небосводите.
С възхита го погледна тя, видя я той и спомни се -
те цял живот издирваха я нея - хубостта.

Отрече тя да я съдържа. Само любовта.
Красив подарък, ако знаеш как да го дадеш.
Оплеска всичко; знаеше - не е готова за това.
Мастило, сълзи... и живот, прегазен до обичащ лист.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много - много добри попадения!
  • Всъщност, може да е странно предвид публикациите ми, но съм се интересувала повече от проза, и за там знам колко много това правило важи... Благодаря за хубавия съвет, Любомир. На всички ви благодаря за мненията. Много ме радвате с тях Не пречи да се разминават, естествено. Колкото хора, толкова и мнения. Хубаво ми е, че решихте да споделите. До нови срещи
  • И аз изразих честно мнението си, Любомире. Не виждам нищо фатално в това да имаме понякога диаметрално противоположни мнения. Това не пречи разбира се мненията ни по друг текст да съвпадат. Правил съм доста критични коментари в този сайт. Няма да упоменавам имената на лицата, които не можаха да ми простят критичните бележки и ме зачеркнаха от списъка на коментираните и оценявани от тях автори. Но е доста дълъг.
  • За каква "оригинална изразност" става дума, не ми е ясно, но в никакъв случай не е за поздравления, Мисана. Понякога истината трябва да се казва в очите, а не да се венцехвалят слаби текстове. Нищо лично Йоана, но преди да публикуваш е добре да оставиш текста малко да "отлежи", да го преосмислиш и тогава да го споделиш. Надявам се да не ми се разсърдиш, но честно и без "витиевати фрази" изразих мнението си.
  • Привет Извинявам се за забавянето. Благодаря ви че прочетохте, оценихте, коментирахте. Усмихнахте ме, определено Всяко мнение е важно за мен, наистина ви благодаря... До нови срещи
  • Струва ми се по-различно... На мен ми харесаха идеите от текста. Видно е, че емоцията иска да бъде консумирана сурова. Гладът беше споменат и в коментарите по-рано. В тоя ред на мисли, на ритмиката би й се отразила добре една диета с разделност.
    Пак повтарям, като идея и усещане ми допадна самото съдържание. Темата е силна и думите се вкопчват в нея.
    Поздрав!
  • Хареса ми стиха, но нещо ме притеснява.
    Защо в началото започва в 1 лице, ед. число, а завършва в 3 л.?
    И този израз не разбрах: "И глад по глад, усетих, че си влюбен също в мен."
  • Красив e подаръкът, ако знаеш как да го дадеш..., - кой да ги научи..., - пак жената..., - Универсален робот...!!!
  • Интересно стихотворение. Темата по принцип е позната - любовта поставена на везната на съмненията и изпитанията, но печели от оригиналната изразност. Поздравление, Лимеруна!
Предложения
: ??:??