Не съм жена!
Не съм жена!
Посветено на убиващите сърца
Обичаш да ме слушаш, когато говоря като теб.
Споделях, а нарече го... опяване!
О, няма да ти драсна и един излишен ред.
Само ще скрибуцам в листа. Дългото прощаване.
Започна се във слънчев ден. О, да, видях проблем.
И сгазиха ме трийсет влака! То да бе един.
И глад по глад, усетих, че си влюбен също в мен.
Или в илюзия?... Ах, все едно. Но ти не си. Обичам те.
Видя в мен птичка. „Я да я погледам“, каза си.
Свирукам както мога и милея по просторите.
Ти пълен си със тях, ехтят - „нестройна песен си... “
Смутена съм, естествено. Да посменим за малко ролите?
В модела на жена напъха я реалността.
В модел на мъж изваяха го небосводите.
С възхита го погледна тя, видя я той и спомни се -
те цял живот издирваха я нея - хубостта.
Отрече тя да я съдържа. Само любовта.
Красив подарък, ако знаеш как да го дадеш.
Оплеска всичко; знаеше - не е готова за това.
Мастило, сълзи... и живот, прегазен до обичащ лист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Не пречи да се разминават, естествено. Колкото хора, толкова и мнения. Хубаво ми е, че решихте да споделите. До нови срещи 
