3.05.2008 г., 13:28 ч.

Не съм на сто години... 

  Поезия
705 0 12

Не съм на сто години -

навърших четиринайсет.

Когато бях под стряхата,

на завет.

Едва сега разбирам -

съседът бил обратен...

Спринцовките на пътя

не ги изхвърлял тате.

 

 

 Не съм на сто години...

Така те подценяват,

поливат те.

Набързо да пораснеш.

Притикват ти храната.

Тя в гърлото засяда.

Нали човек ще ставаш.

И трябва да си първи!

 

 

 И хранят, хранят, хранят.

Така ми се повръща.

На ум неволно псувам си...

Съседите...

От улицата учих

и малко от училище -

животът те облъсква

и сам си дириш грешките.

 

 ***

 Не съм на сто години.

 

Едва на четиринайсет.

Обичам да живея с пеперудите. 

Възпитана съм - вярно.

И имам си обноските.

Но искам да крещя...

А трудно е сред първите...

 

                                                                   

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??