Не съм на сто години...
Не съм на сто години -
навърших четиринайсет.
Когато бях под стряхата,
на завет.
Едва сега разбирам -
съседът бил обратен...
Спринцовките на пътя
не ги изхвърлял тате.
Не съм на сто години...
Така те подценяват,
поливат те.
Набързо да пораснеш.
Притикват ти храната.
Тя в гърлото засяда.
Нали човек ще ставаш.
И трябва да си първи!
И хранят, хранят, хранят.
Така ми се повръща.
На ум неволно псувам си...
Съседите...
От улицата учих
и малко от училище -
животът те облъсква
и сам си дириш грешките.
***
Не съм на сто години.
Едва на четиринайсет.
Обичам да живея с пеперудите.
Възпитана съм - вярно.
И имам си обноските.
Но искам да крещя...
А трудно е сред първите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
! Много интересно и хубаво!
