May 3, 2008, 1:28 PM

Не съм на сто години...

  Poetry
861 0 12

Не съм на сто години -

навърших четиринайсет.

Когато бях под стряхата,

на завет.

Едва сега разбирам -

съседът бил обратен...

Спринцовките на пътя

не ги изхвърлял тате.

 

 

 Не съм на сто години...

Така те подценяват,

поливат те.

Набързо да пораснеш.

Притикват ти храната.

Тя в гърлото засяда.

Нали човек ще ставаш.

И трябва да си първи!

 

 

 И хранят, хранят, хранят.

Така ми се повръща.

На ум неволно псувам си...

Съседите...

От улицата учих

и малко от училище -

животът те облъсква

и сам си дириш грешките.

 

 ***

 Не съм на сто години.

 

Едва на четиринайсет.

Обичам да живея с пеперудите. 

Възпитана съм - вярно.

И имам си обноските.

Но искам да крещя...

А трудно е сред първите...

 

                                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...