Не съм светица
Не съм светица
Вятърът издуха във очите ми
прах от твоята избягала пътека.
Тъга се настани във дните ми
и някаква тревога лека.
Сълзите бликнали измиха
всичките ми блянове предишни.
Неизречени от тебе думи ме раниха
и направиха мечтите ми излишни.
Вълни водовъртежни на живота
захвърлиха разбитите надежди
в лицето ми като плесница.
Проклет да си, не съм светица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
