Не съм светица
Вятърът издуха във очите ми
прах от твоята избягала пътека.
Тъга се настани във дните ми
и някаква тревога лека.
Сълзите бликнали измиха
всичките ми блянове предишни.
Неизречени от тебе думи ме раниха
и направиха мечтите ми излишни.
Вълни водовъртежни на живота
захвърлиха разбитите надежди
в лицето ми като плесница.
Проклет да си, не съм светица.
© Илиана Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
