Не съм те отрекла!
Не съм те отрекла!
Вината ти тягостно пада
на капки по мен, ала аз
все още не съм те отрекла! И моята съвест
гризе твойте устни със страст -
в очите ни пари утеха...
Наздраве, любими!
Изпиваме доза влудяваща обич... на екс
и после се лутаме - трезви,
но още щастливи, захвърлили своята чест,
на нашата орис се плезим.
Не съм ти се врекла!
Но ти във очите кафяви откри
онези любими простори,
превърнах се в нужен за теб наркотик,
а ти - в моя сладка отрова...
Целувай, любими!
На всичко човешко и мъдро напук
аз още във теб се оглеждам,
завръщам се, бягам от теб и оттук,
но всичко при теб ме отвежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
