Не съм я прежалила
Призовавам боговете да закрилят любимата ни Тракия.
Орфей
Тая раздяла е още в кръвта ми - не съм я прежалила!
Липсват ми къщите твои със дворчета китни, боли ме!
Пиша ти името, после с потрепващи пръсти го галя.
Защо съм осъдена, Боже, което обичам - да нямам, кажи ми!
Нова Загора, ти мое залутано, минало щастие!
Все така ли ще бъдеш докраяблян и видение,
недовършена приказка, сладкопристрастие?!
Като Дева те любя, Загора, с чиста обич и благоговение.
Лекокрило напуснах на детството мое гнездото,
неосъзнала, че си бисер във короната на Тракия.
Но изповядано през младост и със дързост кредо
ми отреди в морето тъгите си да къпя ида мия.
Скала да съмозъбена от самота и от мълчание,
замислен гларус до комин с прекършено крило.
Изтръгнах корена си, а горчивината на това послание
и досега безсъница е, клетка за духа, ръждясаловитло.
Загора, вопъл мой, кървяща рана и душа окаменена,
да можех във съня си да те пипна, да те видя!
Опирам се навяра, че в някой ден възторжена и преродена
в обятията ти ще съм... Ей такапредвиждам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
