17.05.2018 г., 16:37

Не съм забавен вече

681 1 0

Не съм забавен вече, знам това,
превърнах се в прокажен, скучен тип.
Не мога върху себе си да прикова,
вниманието ти дори за кратък миг.
Затова дойде моментът да се спра,
макар че вря отвътре и съм тъй пропит.
Вилнеят мисли - като буря е в ума,
огньове адски пърлят мозъка зарит.
Премина болката, остана шумната тъга
в гърдите да крещи със глас сърдит.
Превърна в разочарование глада
за теб - пред себе си стоя открит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...