Не съм забавен вече, знам това,
превърнах се в прокажен, скучен тип.
Не мога върху себе си да прикова,
вниманието ти дори за кратък миг.
Затова дойде моментът да се спра,
макар че вря отвътре и съм тъй пропит.
Вилнеят мисли - като буря е в ума,
огньове адски пърлят мозъка зарит.
Премина болката, остана шумната тъга
в гърдите да крещи със глас сърдит.
Превърна в разочарование глада
за теб - пред себе си стоя открит.