Защо изричаш наполовина верни думи?
Защо се вричаш в чувства неми?
Защо, когато с половин душа обичаш
и знаеш, че всички мечти разпиля ми?!
Как очакваш да продължа -
с какви сили, в каква борба?
Остави ме да вървя сама - не ми помагаш,
остави ме да запазя поне смелостта!
В сърцето ти място под наем не искам -
аз моето цяло ти го подарих.
От този миг чувствата в себе си ще подтискам -
достатъчно скъпо за тях платих.
В душата си спокойствието искам да върна -
красиво е всичко, ала тя се руши.
И ако никога вече не те прегърна -
повярвай ми - много по-малко ще боли!
© Галина Кръстева Всички права запазени