Не те ли измислих?!
Искам да крещя, дори да те ударя!
Можех да летя, крилата ми попари.
Имам нужда душата ти в миг да отворя,
вероломно да я претърся, да не спра да говоря!
Искам да знам сляп ли беше, кое не усети?
Можех да бъда смел стих от любовни куплети.
Имам нужда от отговор. Не искам да споря!
С един поглед само ината ти да преборя!
Искам да бъда мека, любовта ми пак да е чиста!
Можех да бъда импулс, роден от едното нищо.
Имам нужда да спреш да говориш! Само да ме прегърнеш!
С вълшебство да ме докоснеш, назад да ме върнеш!
Тези дни не спирам да пиша, така се лекувам!
Можех да бъда до теб, без друго да чувам.
Имам нужда от време, да спра и помисля!
Премного ли вярвах, не те ли измислих?!
© Фиона Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
браво, много истенско , прочетох всчките стихотворения,много са добри, имали още
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Има още, ще ги кача, когато имам време.