Не те ли измислих?!
Искам да крещя, дори да те ударя!
Можех да летя, крилата ми попари.
Имам нужда душата ти в миг да отворя,
вероломно да я претърся, да не спра да говоря!
Искам да знам сляп ли беше, кое не усети?
Можех да бъда смел стих от любовни куплети.
Имам нужда от отговор. Не искам да споря!
С един поглед само ината ти да преборя!
Искам да бъда мека, любовта ми пак да е чиста!
Можех да бъда импулс, роден от едното нищо.
Имам нужда да спреш да говориш! Само да ме прегърнеш!
С вълшебство да ме докоснеш, назад да ме върнеш!
Тези дни не спирам да пиша, така се лекувам!
Можех да бъда до теб, без друго да чувам.
Имам нужда от време, да спра и помисля!
Премного ли вярвах, не те ли измислих?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фиона Всички права запазени
