Искам да крещя, дори да те ударя!
Можех да летя, крилата ми попари.
Имам нужда душата ти в миг да отворя,
вероломно да я претърся, да не спра да говоря!
Искам да знам сляп ли беше, кое не усети?
Можех да бъда смел стих от любовни куплети.
Имам нужда от отговор. Не искам да споря!
С един поглед само ината ти да преборя!
Искам да бъда мека, любовта ми пак да е чиста!
Можех да бъда импулс, роден от едното нищо.
Имам нужда да спреш да говориш! Само да ме прегърнеш!
С вълшебство да ме докоснеш, назад да ме върнеш! ...