Всичко става без причина, не планувано дори

да се срещнем двама с тебе малко призори.

Сякаш кукловод с ръка мене контролира,

а изчезващия мрак, маг картина моделира.

С приятели в бара и с по питие в ръка

среща, приказки, забава, музика и те така.

Но сега е някак ново, не познато до сега

разговора уж еднакъв, а различно прозвуча.

Как омайно ми разказваш за изгрялата луна,

че дори не забелязах изгрева на утринта.

Повече от километър слушам и вървя в захлас

как ловил си в морето риба, даже без компас.

Виждам края на пътека, а не искам да се спра

да те слушам и разпитвам- как, къде, какво, кога?

И фантазията ми избухва, как сме двама в океана

кат девойката в Титаник съм приласкана и желана.

И почувствах му ръката върху моята ръка,

тихо каза-Благодаря ти....аз пък зинах със уста!

-Благодаря, че ме изпрати чак до входната врата,

у дома ме чака тати, притеснява се сега.

Пфу, ама и късмет да имам, точно тоз ли папагал

от компанията ни голяма, мене да си е избрал.

Та прибра се тихо, кротко и помаха с ръка

аз приседнах до вратата и се хванах за глава.

Вече никакви коктейли, ще внимавам със това

някой увлекателно да ми разказва за изгрялата луна.