Не те ревнувам...
Не те ревнувам!
Просто любовта
не бива празноти да устоява,
а не познавам по-голяма празнота
от тази, дето ревността създава...
Понякога и мене хваща тя,
ала прогонвам в миг магията й черна
- отдам ли й се, значи да даря
на дявола душата си тъй верна...
Аз зная, че харесван си... дори
жените често зло са изкушение,
но никой вярата във теб не ще руши,
не ще изпълни и сърцето със съмнение.
Защото вярвам, че едничка любовта
от грозното в живота ме спасява.
Да те ревнувам!
И да влея празнота
във обичта, която с топлина огрява
студените и пълни със мъгли
безплътни дни и нощи оголели...
По-скоро ще се срутят планини,
отколкото да наруша тези предели,
които ми внушава любовта,
пречистена от ревност и съмнения...
Аз просто съм все твоята жена
със вяра в теб - до крайни измерения...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
