7.04.2011 г., 20:16

Не точно скука

964 0 2

Скука. Сиво. Сиво. 
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме.

Сиво. Сиво. Скача скуката ми. 
Вече не е точно скука.
Плитките ù скачат смешно.
Плитките със сини ластици.
Хоп-хоп. Хоп-хоп. 
А полето е зелено.
А полето е безкрайно.
Стига някъде в небето...
Хоп-хоп. Хоп-хоп. 
Скачам някъде в небето...


2.04.2011.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...