Apr 7, 2011, 8:16 PM

Не точно скука

  Poetry
975 0 2

Скука. Сиво. Сиво. 
Скачам.
Скуката със мене скача.
Със въженце си играем.
На въженце си подскачаме.

Сиво. Сиво. Скача скуката ми. 
Вече не е точно скука.
Плитките ù скачат смешно.
Плитките със сини ластици.
Хоп-хоп. Хоп-хоп. 
А полето е зелено.
А полето е безкрайно.
Стига някъде в небето...
Хоп-хоп. Хоп-хоп. 
Скачам някъде в небето...


2.04.2011.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...