8.10.2009 г., 17:59

Не успях...

1.1K 1 5

08.10.2009

 

Още ли си влюбена в него?

Недей да казваш, просто си мълчи.

Дори и само като гледаш,

виждам го в твоите очи...

 

Все още искаш ли да знаеш,

какво в себе си тая?

И как, кажи, да ти призная,

че цялата още от него горя?

 

Как да ти кажа, че снощи

целуваше ме страстно окрилен,

че топлил е студените ми нощи

с тялото си, вплетено в мен...

 

Кажи, приятелко, как да призная,

че искам го силно и иска ме той?

Как да ти кажа, щом зная,

няма да има за тебе покой?

 

Той беше с теб и остави те, зная,

омръзна му – поредната игра.

Аз пред теб (и пред себе си) бях обещала,

„Една постеля с него няма да деля.”

 

На думата си не успях да удържа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се отъждествявам с лирическата, но все пак благодаря ви за коментарите
  • Има разкаяние...ще има и прошка...Надявам се,Мира...Нека вашето приятелство оцелее, а мъжете...
  • До болка искрено!!
  • Това е то,женското приятелство Поздравления за стиха!
  • Много познато ! Много добро ! Бравоо !!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...