velikataniki (Николина Милева)
207 6868
13.01.2012 г., 12:58 ч.

...(не)видими деца 

  Поезия
2059 1 26

„И само, само в погледа на майките

узряло тегне гроздето на болката.

Но истината, всъщност, както знаете,

е, че за тях и майки няма толкова.”

 

Ilich (Владо )

 

 

Бодат в очите ни от ужас,

не спят, а будят съжаление.

По празниците чакат чудо

но просят само умиление.

 

Плачът им глух е, някак празен,

защото сме запушили уши.

Да, лесно е да си нормален

и болката да гледаш отстрани.

 

Нахално пак си щракаме със пръсти

в магия да изчезнат , но не могат,

като нас и те са тук под кръста,

а са далече някак си от Бога.

 

В писмата им наивно болни

не искат купища играчки.

На белите листа сълзи безсолни

рисуват куклите бавачки.

 

И са различни повече отколкото

светът готов е да ги понесе.

„...за тях и майки няма толкова”,

защото са с мастилено лице.

 

За тях и слънце вече не огрява,

душите им са гаснещи слънца.

За тях надеждата я няма.

Те просто са (не)видими деца.

 

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??