...(не)видими деца
„И само, само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.”
Ilich (Владо )
Бодат в очите ни от ужас,
не спят, а будят съжаление.
По празниците чакат чудо
но просят само умиление.
Плачът им глух е, някак празен,
защото сме запушили уши.
Да, лесно е да си нормален
и болката да гледаш отстрани.
Нахално пак си щракаме със пръсти
в магия да изчезнат , но не могат,
като нас и те са тук под кръста,
а са далече някак си от Бога.
В писмата им наивно болни
не искат купища играчки.
На белите листа сълзи безсолни
рисуват куклите бавачки.
И са различни повече отколкото
светът готов е да ги понесе.
„...за тях и майки няма толкова”,
защото са с мастилено лице.
За тях и слънце вече не огрява,
душите им са гаснещи слънца.
За тях надеждата я няма.
Те просто са (не)видими деца.
© Николина Милева All rights reserved.
