17.12.2010 г., 12:00

Не виждаш ли

997 0 4

Не виждаш ли

 

Не виждаш ли истината в очите ми,

тя излиза със сълзите ми.

Не виждаш ли промяната у мен,

тя е някъде в сърцето ми.

 

В живота ми се крие толкова тъга,

че не знам дали ще мога аз да издържа.

Болката е толкова голяма,

че е по-добре да я изхвърля,

но на този свят няма място,

няма начин, мила, не ми остава вече сила.

 

Аз съм сам, такъв е моят стил,

колкото и да съм мил,

аз съм по-особен и унил.

 

Не виждам причина ти да плачеш за това,

това е моят начин на живот, това е моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми хареса!!
  • "Аз съм сам, такъв е моят стил,
    колкото и да съм мил,
    аз съм по-особен и унил."


    Самоцелни рими, липса на смисъл. Не диша (откровението), няма ритъм, не говори. Мъртво тяло. Аутопсията може да разкрие причините за смъртта.
    Опитай пак!
    Ако болката е толкова голяма, разчопли я, разкървави я, и ни поднеси една изстрадана истина. Смислена, без блудкащи и фалшив, сиропиран сантимент. Избягвай баналните, изтъркани и откровено дразнещи "нагодени" фрази.


  • Това е просто Nickname , доста е старо просто продължавам да го използвам. Това е.
  • Мога ли да те попитам в какво си лудовлюбен?

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...