Не вярвам във сивата вечер
Не вярвам във сивата вечер
Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци,
на небето, родило светкавици
и не плача с дъжда, който сипе се,
да превърне мечтите в удавници.
Аз обичам да дишам от въздуха,
напоен със вълшебни съзвездия
и със тях да насищам очите си.
Не, не вярвам във сивата вечер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
