Не вярвам във сивата вечер
Не вярвам във сивата вечер
Аз не вярвам във сивата вечер,
неприлично съблякла звездите си
и не галя сърдития вятър,
разпилял непокорно луните ми.
Аз не чувам измамните писъци,
на небето, родило светкавици
и не плача с дъжда, който сипе се,
да превърне мечтите в удавници.
Аз обичам да дишам от въздуха,
напоен със вълшебни съзвездия
и със тях да насищам очите си.
Не, не вярвам във сивата вечер.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
