Не забивай веслата..
разпери ги като крила,
и във лодката своя вземи ме.
Няма да виждам колко е стара
твоята лодка олющена,
за мен ще е каляска.
Аз ще съм Пепеляшка
а ти принцът от приказка.
В полунощ щом се слеят стрелките,
не ме връщай ти у дома,
а далеч отведи ме.
Където птичките пеят
и не слани там слана,
няма време и извинения,
пълно с добри чудеса!
Закъде ли съм тръгнала,
къде ще отида?
Супата пак изкипя.
Замечтах се унесена...
Ето и лодката спря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
6 и от мен.