31 mar 2006, 13:59

Не забивай веслата..

  Poesía
1K 0 5
Не забивай веслата лодкарьо
разпери ги като крила,
и във лодката своя вземи ме.
Няма да виждам колко е стара 
твоята лодка олющена,
за мен  ще е  каляска.
Аз ще съм Пепеляшка
а ти принцът от  приказка.
В полунощ щом се слеят стрелките,
не ме връщай ти у дома,
а далеч отведи ме.
Където птичките пеят
и не слани там слана,
няма време и извинения,
пълно с добри чудеса!

Закъде ли съм тръгнала,
къде ще отида?
Супата пак изкипя.
Замечтах се унесена...
Ето и лодката спря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Интересна идея и добре изпълнена,Жени!
  • Благодаря ви на всички!
    А ти къде се беше изгубила Дамаянти,отдавна не съм те засичала?
    Приятно ми е отново да те видя в сайта!
  • Много оригинален замисъл Джейн! Действува приятно изненадващо! Хареса ми. 6 и от мен.
  • Браво ,Джейни!Но....може би да доогледаш малко частта с Пепеляшка ,каточе ли се нуждае от доизпипване ...Краят е много добро попадение!Поздрав!
  • има нужда от малка доработка,но и така 6 от мен,много ми хареса идеята за кипящата супа,радвам се на доброто ти настроение и оптимизъм.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...