Не ме пускай, любов,
вече час ни се радва луната.
И е спряла голяма, и хубава точно отпред.
Аз повярвах, любов, истината блести в простотата
Да обичам, да вярвам сега и да бъда до теб.
Няма мъка и скръб, а от щастие само сълзите
лошото епизод, който гледаме вече без страх.
Не унивай любов, ако стигна сега до звездите
ще ме върнат, ще бъда, като палачинка сред тях.
Усмихни се, любов, имаме още път на земята,
ще оставим назад сто неволи и дребния ден.
Успокой се, любов, ти така ще ми скъсаш ръката,
зная, много отдавна и ти си
повярвала в мен.
© Бисер Бойчев Всички права запазени