15 sept 2019, 13:12  

Не заспивай

  Poesía
965 2 3

Не ме пускай, любов,

вече час ни се радва луната.

И е спряла голяма, и хубава точно отпред.

Аз повярвах, любов, истината блести в простотата

Да обичам, да вярвам сега и да бъда до теб.

 

Няма мъка и скръб, а от щастие само сълзите

лошото епизод, който гледаме вече без страх.

Не унивай любов, ако стигна сега до звездите

ще ме върнат, ще бъда, като палачинка сред тях.

 

Усмихни се, любов, имаме още път на земята,

ще оставим назад сто неволи и дребния ден.

Успокой се, любов, ти така ще ми скъсаш ръката,

зная, много отдавна и ти си

повярвала в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...