Не знаеш колко нощи аз не спя,
не знаеш, че за прегръдките ти нежни аз тъжа,
не знаеш колко трудно е да те погледна
и да видя, че съм ти вече непотребна.
Не знаеш, че чувам понякога гласа ти,
не знаеш, че владееш изцяло ти ума ми,
не знаеш, че пробождаш сърцето ми с нож
и когато си безразличен, и когато си лош.
Не знаеш, че сравнявам се постоянно с нея
и да съм по-добра знам, че не умея,
не знаеш, че вече оглупявам,
не знаеш, че само се надявам.
Чудя се дали означавам нещо малко,
или имаш ме за същество, навярно жалко,
каквото и да е... разбрах,
за теб достатъчна не бях.
© Ива Георгиева Всички права запазени