15.05.2008 г., 20:28

Не знаеш що е любовта

785 0 1
Не знаеш що е любовта - в сърцето ти е само злоба,
а аз готова съм заради нея да вляза, ако трябва, в гроба.
Не знаеш що е да се бориш с чувствата до изнемога,
но нищо да опиша с думи не смея и не мога.

Не виждаш как блестят звездите в нощите тъй черни
и що е чувството да имаш приятели тъй верни.
Живееш в собствен свят, добре познат и толкова измислен,
и криеш се с различни маски - така добре премислени.

Но истината е така студена, ти скоро ще я разбереш.
И колко болка има по улиците ще съзреш.
Ще видиш колко е студено и от лъжата как боли,
и колко черен е светът, и злобата ни как вали.

Ще видиш хората наивни как вярват, както вярвах аз,
и всички лицемери долни, и болката в този хаос.
Такава болка - безгранична тъмнина
и толкова омраза, и злина.

Как дишаш, как живееш в този ад,
къде побираш целия тоз яд?!
Не знаеш що е да се бориш с чувствата до изнемога,
но нищо да описвам с думи не искам и не мога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нито едно твое творение не заслужава да остане празно!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...