не знам
Защо той си тръгна,
нима не знае колко ме боли,
нима не вижда мойте сълзи,
нима не помни той онези хубави дни,
когато с поглед ме изпиваше цяла,
когато треперех в неговите ръце
от страст онемяла.
А сега сълзи се стичат по лицето ми,
от болка крещя и искам да кажа на света,
не вярвайте в любовта,
тя е за хора със сърца.
Искам да пищя, да дера с нокти,
да върна онова, което няма да е вече мое,
да целувам тяло, което не ще докосвам вече.
Боже, дай ми сили да го върна
и пак да го прегърна,
пак да сме едно цяло,
пак да забие сърцето, което е спряло.
Като вледенена съм,
не чуствам нищо,
тишината ме е обзела,
чувствам само близкия край,
чувствам, че мъката е единственото бъдеще,
че това, за което съм се борила до сега,
е измама, че съм обичала, а обич няма.
нима не знае колко ме боли,
нима не вижда мойте сълзи,
нима не помни той онези хубави дни,
когато с поглед ме изпиваше цяла,
когато треперех в неговите ръце
от страст онемяла.
А сега сълзи се стичат по лицето ми,
от болка крещя и искам да кажа на света,
не вярвайте в любовта,
тя е за хора със сърца.
Искам да пищя, да дера с нокти,
да върна онова, което няма да е вече мое,
да целувам тяло, което не ще докосвам вече.
Боже, дай ми сили да го върна
и пак да го прегърна,
пак да сме едно цяло,
пак да забие сърцето, което е спряло.
Като вледенена съм,
не чуствам нищо,
тишината ме е обзела,
чувствам само близкия край,
чувствам, че мъката е единственото бъдеще,
че това, за което съм се борила до сега,
е измама, че съм обичала, а обич няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Тошева Всички права запазени
