Не зная
НЕ ЗНАЯ
Не зная какъв ще е утре денят,
дорде нощта да тъче не започне
от светлосини откъслеци плът,
които на ден да приличат.
Не зная било ли е вчера, не е ли...
... дорде спомен в съня не изгрее.
Но къде е сънят, щом нощта е заета
от него ден да плете,
да чертае дни светли и смели.
Не зная била ли съм жива, не съм ли,
щом загубя се в прегръдката желязна
на мрака, обсебил душата ми,
гледащ съня ми с усмивка омразна...
Не мога да зная какво ще е утре,
щом и във вчера не вярвам!
Не искам денят да започва със сутрин,
ни спомени тлеещи нощем.
Не вярвам, че зная в кой миг идва "днес"!
Не вярвам във себе си даже!
Не вярвам, че познавам времето,
което ни движи!
Вярвам само в този, който ме ЛЪЖЕ!!!
2001г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Василева Всички права запазени
Десет години по-късно не ме вълнуват тези неща!То вече е било написано веднъж! "Дорде"-то може да е от това, че по онова време съм учила за Пенчо Славейков, а удивителните на килограм - така са почувствани навярно! 
