Не зная

3 дек. 2010 г., 12:49

Поэзия

1188 0 2

НЕ ЗНАЯ

Не зная какъв ще е утре денят,

дорде нощта да тъче не започне

от светлосини откъслеци плът,

които на ден да приличат.

Не зная било ли е вчера, не е ли...

... дорде спомен в съня не изгрее.

Но къде е сънят, щом нощта е заета

от него ден да плете,

да чертае дни светли и смели.

Не зная била ли съм жива, не съм ли,

щом загубя се в прегръдката желязна

на мрака, обсебил душата ми,

гледащ съня ми с усмивка омразна...

Не мога да зная какво ще е утре,

щом и във вчера не вярвам!

Не искам денят да започва със сутрин,

ни спомени тлеещи нощем.

Не вярвам, че зная в кой миг идва "днес"!

Не вярвам във себе си даже!

Не вярвам, че познавам времето,

което ни движи!

Вярвам само в този, който ме ЛЪЖЕ!!!

2001г.

kalliopi (Елица Василева)

2010-12-08T22:37:13+02:00

Десет години по-късно не ме вълнуват тези неща!То вече е било написано веднъж! "Дорде"-то може да е от това, че по онова време съм учила за Пенчо Славейков, а удивителните на килограм - така са почувствани навярно! Освен това идеята не е кой да е да може да ми проследи мисълта. Тя е насочена към конкретен човек, който много добре я е проследил отдавна Мерси все пак!
ellyst (Ели)

2010-12-04T08:54:36+02:00

Това Пенчославейковско "дорде" и удивителните на килограм дразнят. И мисълта Ви трудно се следи. Десет години по-късно, опитайте да го напишете отново. Има шанс да се получи хубав стих.