nicol0702 (Ваня Николова)
6 22
13.11.2007 г., 10:43 ч.

Небе 

  Поезия » Друга
1146 0 9
Всеки път, щом погледна нагоре,
виждам хиляди звезди разпилени
и протягам ръце да ги докосна,
но те тъй далече са от мене.
Всеки път, щом вдигна поглед към небето
и очите ми срещнат деня,
нежна радост изпълва сърцето ми,
стопляйки измъчената ми душа.
Ден след ден то говори със мене
и ми напомня отминалите дни,
от плещите тревогите отнема,
възвишава и не петни.
Ден след ден аз говоря с безкрайната синева
и чрез нея опознавам света,
далеч от всички и от мъчителната самота.
Ех, небе - безкрайно синьо и просторно,
ти ми носиш безкрайни сини мечти,
твоята сила е тъй чудотворна,
дъх на сладост безкрайна си ти.

© Ваня Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??