8.08.2018 г., 13:41

Небесна соната

791 3 2

Пирува гръмко Синята Луна -
кралицата на нощите и свадата,
с окръглено лице и дива ярост на жена,
изпива всички чаши на заблудата.

И пак пияна е, красивата Луна,
и блудница, и грешница безрадостна,
в очите ѝ блести метална светлина,
но изгревът дойде и гушна е тъй сладостно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Благова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря мила Lia, когато говорим поетично използваме цветовете на Душата- един с розов нюанс, друг със син, трети в бяло твори и т.н.,всеки избира своят цвят и така сътворяваме пъстротата и красотата. Ти рисуваш прекрасно със своят си цвят .
  • Да, наистина си много добра, говориш на поетичния език, който аз така и не се научих да редя.Поздрави и дано за всяка луна има поне по един изгрев!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...